За пръв път чуваме името на село Гинци в годините на 16-ти век, и то на базата на някои османски административни документи. Но всъщност населеното място съществува от доста по-отдавна, като категорично доказателство в тази насока се явява наличието на стария църковен и православен храм. Неговото име е Свети Николай, който е построен цели два века преди споменаването на селото за пръв път. Двама неженени жители и една вдовица живеят през въпросния период в селото, а броят на домакинствата е само 13. Що се отнася до финансовите постъпления в касите на Османската империя, селото й дава годишно 1675 акчета. Въпреки трудните за страната години в турското робство, селото се ползва с особени привилегии и статут. Тук изиграва решаваща роля географското положение на селото. То е единственото село по територията на Петрохан. Така че ако някой турчин трябва да пренощува, е принуден да плаща с цел да е в безопасност.
Гинци е поплярно и с развиването през годините на един занаят в лицето на каменоделството. По този начин местните жители в продължение на дълго време осигуряват прехрана за себе си и своите семейства. Оброчни и надгробни кръстове се ширят по цялата територия на селото, което е сигурен белег за така наречената гинска школа и присъствието й в района. Но тя може да се види и на много други места в страната, което прави селото още по-известно на фона на други такива. В религиозно отношение жителите са сто процента вярващи в християнството, което пък е свързано с дългогодишните традиции на Свети Николай. Кметството и библиотеката се явяват единствените по-важни обществени институции, а двата основни икономически отрасъла са скотовъдство и земеделие. Картофи, грах, зелен фасул и тикви са сред отглежданите култури, а от плодовете популярни са сливите. Малините и къпините също са застъпени от представителите на горските плодове. Там виреят и определени гъбени сортове, сред които челадина, сърнела и горска печурка. Но Игришник е най-ценена от местните жители – този вид гъба расте през май. Иначе от домашните животни се отглеждат предимно кози, овце и свине. Чрез производството на домашни мляко и сирене населението осигурява допълнителни средства.
Кухнята на Гинци е много интересна и разнообразна. Според местните жители вкусът на овчето мляко се дължи предимно на различните по вид билки. А овченикът представлява варено овче мляко, в което се добавя и сол. Към всяко ястие хората често прибавят картофи, а за млякото се знае, че понякога върви в комбинация със свинско месо и качамак. Лютеницата на местна почва е също доста известен продукт. За нея се използват предимно лук, картофи и печени чушки. Споменатата вече майска гъба пък служи за приготвянето на специална супа, в която се слага ориз. Производството на една известна напитка се осъществява на територията на селото – Докторс. От тази марка има както вода, така и водка. В централната част се намира заведение, което предлага традиционна българска кухня. Хотелският комплекс с прилежащия към него ресторант е разположен на брега на река Нишава. Има и два магазина за хранителни стоки, а двата действащи рибарника осигуряват през цялата година прясна пъстърва.
